“Реката” е един от най-талантливите романи на българската проза на ХХ век и без Дико Фучеджиев трудно можем да си представим панорамата на съвременната ни литература. Авторът на “Небето на Велека”, “Зелената трева на пустинята”, “Животът - тази кратка илюзия” и др. издига образа на Реката до внушителна метафора, реката символизира не само целебната природна красота, нейната променливост или мъдро спокойствие: тя внушава динамиката на живота, необратимия ход на времето и глъбинната им обвързаност с миналото, с унаследената духовна култура, с нравствените повели и борческите традиции на предшествениците. Книга светла и мъдра като живота, достойна за всяка голяма литература.