В Несъвършената градина (1998) Тодоров описва трите съставки на доктрината на хуманизма, която е централен предмет на това негово изследване, по следния начин: автономността на аза, който свободно и волево избира начините си на действие; целеположеността на ти в изграждащите ни междуличностни отношения, когато човекът се превръща в цел, а не в средство на моето действие; и накрая универсалността на те, на съзнанието, че всички хора, независимо дали са наши сънародници или не, са всъщност наши събратя или поне на уважението, което дължим на всички хора и което е по-ценно отколкото тясното предпочитание за нашите за сметка на другите. Тодоров намира тези три основополагащи съставки за пръв път у Монтен, който съвсем основателно е родоначалник на модерния хуманизъм. Той внимателно и проникновено проследява по-сетнешната еволюция на хуманистичното учение от Монтен до Токвил с особен акцент върху творчеството на Русо и Констан (които са предмет на изследване и в две самостоятелни монографии, интегрирани в този труд)
Вл. Градев
"Дадох си сметка - казва авторът в едно интервю, - че много мислители като например Монтескьо и Русо са достигнали в разсъжденията си едно възхитително равновесие между изискванията на обществото и тези на индивида, между абсолютното и относителното. В този дух е и книгата "Несъвършената градина", зад всичко се очертава само едно понятие – хуманизъм."